Ревизирано издание (2015 г.) - РИ ББД
Ревизирана (осъвременена като правопис, език и изказ) версия на българската Библия – съдържаща единствено каноничните книги – отпечатана още през 1871 г. в Истанбул (Цариград), с помощта на Британското и чуждестранно библейско дружество (British and Foreign Bible Society) и благодарение на усилията на български учени и американски мисионери. Претърпяла няколко ревизии, като последната мащабна е от 2000 г., а последните нанесени правописни корекции са от 2025 г.
През 2021 г. се навършиха 150 г. от първото печатно издаване на цялата Библия на съвременен български език. Това е събитие, епохално по своята същност и значимост, оказало изключително влияние върху българската култура, език и национално съзнание. Цариградската Библия (станала по-късно известна като „Славейкова”) излиза от печат през 1871 г., след няколкогодишен труд от страна на д-р Илайъс Ригс, д-р Алберт Лонг, Христодул Костович Сичан-Николов и Петко Р. Славейков в Цариград (днешен Истанбул). Наред с църковното и духовно значение за българския народ, тази Библия изиграва основополагаща роля при установяването на книжовния български език в периода преди Освобождението на България от османско владичество (1878 г.).
Преводът, издаването и първоначалното разпространение на Цариградската Библия са подпомогнати финансово от Британското и чуждестранно библейско дружество. Това е организация, която си поставя за цел отпечатването и разпространението на Св. Писание по целия свят. В началото на XIΧ в. тя започва да обръща специално внимание на християнските народи, намиращи се в границите на Османската империя. Нейни представители подпомагат със средства и методическо ръководство превеждането на Библията на гръцки, арменски, турски и български език.
До началото на XX в. Цариградската Библия вече е издадена в десетки хиляди екземпляра в различен формат. През този период обаче българският език се развива изключително динамично, а интересът към Библията на съвременен български расте непрестанно. Това налага да се направи редакция, наричана също ревизия на текста. През 1923 г. в София излиза първото „ревизирано издание“, а през 1940 г. – второто. Разпространението на Цариградската Библия започва да се осъществява от специално създаденото за тази цел в началото на XX в. Българско библейско дружество.
През времето на комунистическия режим (1944-1989 г.) са въведени редица забрани, включително за притежаване и разпространение на Библията. Българското библейско дружество е закрито през 1949 г. Въпреки това, Цариградската Библия продължава да бъде близо до вярващите. В Западна Европа фототипно се печатат Цариградската Библия във варианта ѝ от 1914 г., както и ревизираните издания от 1923 г. и 1940 г. По различни канали и с голям риск част от тези издания се внасят нелегално в България.
С настъпването на политическите промени през 1989 г., разпространението на Библията отново става възможно. През 1993 г. представители на протестантски деноминации и БПЦ със съдействието на Обединените библейски дружества (световната организация, която е продължител на делото на Британското и чуждестранно библейско дружество), възстановяват Българското библейско дружество. Една от първите задачи, които нововъзстановеното дружество си поставя, е да редактира и издаде отново текста на Цариградската Библия, запазен и обновяван в Ревизираните издания от началото на ΧΧ в. Този проект се реализира с публикуването на версията от 2000 г. През 2015 г. е публикувана пълна дигитализирана версия на текста, а през 2025 г. са нанесени последни правописни корекции.
**********
Всички права запазени. Текстът на Библията, ревизирано издание, може да бъде цитиран под всякаква форма (печатна, визуална, дигитална или аудио) в размер на не повече от петстотин (500) стиха без изрично писмено разрешение от издателите, при положение, че цитираните стихове не представляват цяла библейска книга и не съставляват двадесет и пет процента (25%) от материала, в който са цитирани. Копие от материала да се изпрати на издателя.
На титулната или на страницата, обозначаваща авторските права, или на първия екран (в зависимост от вида) на съответния материал, трябва да се изписва следното:
Библейските цитати са от Библия, ревизирано издание © Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.
© ББД, нов превод от оригиналните езици - НП
Нов превод от оригиналните езици, предаващ библейското послание по начин, съобразен с особеностите и развитието на литературния български език. Тематичното разделение по параграфи и богатият набор от пояснителни бележки под черта са само малка част от предимствата на този библейски превод.
По инициатива на Обединените библейски дружества (United Bible Societies) през 1993 г. в София се създаде комисия за нов превод на Библията от оригиналните текстове – от еврейски език на Стария Завет и от гръцки език на Новия Завет. Проектът е осъществен от преводачески екип от езиковеди библеисти от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и от Българската академия на науките.
Разделянето на библейския текст на глави и стихове във вида, в който е познат днес, не е неделима част от самия свещен текст, но е извършено след написването му. Разделянето на глави е извършено през 1204-1205 г. от Стефан Лангтон, епископ на Кентърбъри, а първият който поставя номера на стиховете във всяка глава е френският печатар Робер Етиен през 1551 г. Това разделяне на глави и стихове, макар и несъвършено, започва да се използва в различни издания и преводи на Библията. С течение на времето се появяват малки различия, които впоследствие довеждат до обособяването на отделни традиции за разделянето на библейския текст на глави и на стихове в различните християнски изповедания: Православно, Римокатолическо и Протестантско. В настоящия превод на Библията на български език е следвано разделянето на глави и стихове в еврейския Стар Завет и гръцкия Нов Завет така, както е дадено в текстокритичните научни издания, на Немското библейско дружество: Biblica Hebraica Stuttgartensia и Novum Testamentum Greace (Nestle-Aland). Номерацията на главите и стиховете в неканоничните книги следва Septuaginta: Vetus Testamentum graece iuxta LXX interpretes, A. Rahlfs (ed.). Където е необходимо в бележка под линя е посочена алтернативната номерация на съответния пасаж в другите две съществуващи библейски традиции у нас – на Синодалната и на Цариградската Библия.
Под линия са обяснени някои думи, изрази и места, които се нуждаят от допълнително обяснение, или се посочват други текстови варианти. Те са отбелязани с индекс (малка буква след думата).
След 20 г. усилен труд, в края на 2013 г. преводът беше отпечатан, а в началото на 2014 г. беше официално представен пред обществеността.
**********
Всички права запазени. Текстът на Библията, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество, може да бъде цитиран под всякаква форма (печатна, визуална, дигитална или аудио) в размер на не повече от петстотин (500) стиха без изрично писмено разрешение от издателите, при положение, че цитираните стихове не представляват цяла библейска книга и не съставляват двадесет и пет процента (25%) от материала, в който са цитирани. Копие от материала да се изпрати на издателя.
На титулната или на страницата, обозначаваща авторските права, или на първия екран (в зависимост от вида) на съответния материал, трябва да се изписва следното:
Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
Синодален (1982 г.) - СИ
Библия, сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет, издание на Св. Синод на Българската православна църква. Официален библейски превод на БПЦ, иницииран от Варненския и Преславски митрополит Симеон, член на Българската академия на науките и издаден за първи път през 1925 г. В двадесетгодишната преводна работа (1900-1920 г.) участват с научната си ерудиция и с истинска апостолска ревност университетските преподаватели проф. Васил Златарски, проф. Любомир Милетич, свещ. д-р (по-късно академик, протопрезвитер) Стефан Цанков, както и многоброен състав от високообразовани православни духовници и богослови. Окончателната литературна редакция принадлежи на именития българист и славист проф. Беню Цонев – ваятел на библейския стил и език в Синодалната Библия, което й придава висока художествена стойност. При своята работа над обемистата езикова материя преводаческият състав от различните комисии влага много усет и вещина, за да влее и съхрани в библейския сборник огромна част от богатството на българския език. Изданието от 1982 г. е съобразено с нормите на съвременния български правопис.
През 2016 г. Българското библейско дружество публикува пълната дигитализирана версия на текста на Библия, Синодално издание (1982 г.).
*********
При цитиране, в случай че цитатът е копиран от страницата с библейски текстове www.bulgarian.bible се изписва следното:
Библиейските цитати са от:
Библия, синодално издание (1982 г.); Дигитализирана версия © Българско библейско дружество 2016
