„Вооз каза на Рут: „Чуй добре, дъще моя, не ходи да събираш класове на друга нива и не си отивай оттук, а остани тук при моите слугини“ (Рут, гл. 2, ст. 8*).
Един снежен ден се приготвях да почистя алеята пред дома ни, като мислех, че ще бъде лесно. Смятах, че тъй като тренирам редовно, без проблем ще се справя с няколко сантиметра сняг.
Когато започнах да рия, осъзнах колко много съм се лъгал. Снегът беше мокър и тежък за почистване. Бързо започнах да се уморявам, но упорито продължих напред. В този момент чух кола да спира. Жена смъкна стъклото на прозореца си и попита:
- Нуждаете ли се от помощ? Съпругът ми може да ви помогне.
Като преглътнах гордостта си, отговорих:
- Да, моля.
Нейният съпруг слезе от колата и бързо привършихме с почистването на снега. Двойката отказа каквото и да е заплащане и отпътува.
Това неочаквано благословение ми напомни за историята на Рут. Рут става обект на подобно отношение от страна на Вооз, който ѝ позволява да събира останалите след жътвата класове в неговата нива и дори оставя допълнително зърно за нея.Той освен всичко това я кани и на трапезата си.
Много често ни се иска да вършим велики дела за другите. Въпреки това, именно в малките, неочаквани и невъзнаградени жестове можем най-добре да покажем любовта си към Господ. За мен този урок беше ценен, както и неочакваното благословение, което получих от моите съседи. Моля се да мога и аз да благославям другите по неочаквани начини.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2026-11-03
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013