„Ако не бях повярвал, че ще видя благостите Господни в земята на живите – бих премалял.Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти. Да! Чакай Господа“ (Пс. 27, ст. 13-14*).
Забележително, но тези насърчителни думи са написани в края на един псалм, който говори за враговете, страховете и чувството за изоставеност на Давид. Колко интересно е, че той завършва с решителна заръка към самия себе си: „Чакай!“
Чакането е едно от най-трудните неща за нас, вярващите. Лесно е да го възприемем като нещо пасивно, с други думи изгубено време, в което нищо не се случва. Но чакането, за което говори Давид, е нещо съвсем различно: активно доверие. Това е отказът на душата да остави Бога, когато отговорът не е дошъл, вратата не се е отворила, изцелението не е дошло. Това е избор да вярваме, че макар Бог да мълчи, Той все още е добър и е близо.
Повечето от нас не чакаме някакви малки неща. Ние копнеем за възстановени взаимоотношения, завръщане на дете, промяна на диагноза, възобновена надежда. При този тип чакане изкушението не е просто да станем нетърпеливи, ами да се обезсърчим – това е постепенното разпадане на вярата, че Бог работи в живота ни.
По тази причина Писанието ни насърчава да бъдем силни и да дерзаем. Господ не ни е забравил (вж. Исая, гл. 49, ст. 15-16). Чакането не е загубено време. Нека просто продължаваме да Го търсим.
Линк към оригиналната статия: https://www.intouchuk.org/read/daily-devotions/strong-and-courageous?queryID=d2fd2db85d0dea804cae451a83f06924&objectID=29247_1&index=content_en_sort_by_timestamp
*Библейските цитати са от Библия, ревизирано издание © Българско библейско дружество 2000