„Не отказвай да сториш добро на онзи, който се нуждае, когато ръката ти има сила да го стори“ (Пр., гл. 3, ст. 27*).
Докато дерматоложката ми преглеждаше скалпа, тя направи изненадващо изявление: „Знаете ли, фризьорите спасяват човешки живот!“ Тя обясни: „По-лесно е да се види скалпът, когато косата е мокра. Имала съм пациенти, които са дошли при мен, защото техният стилист е забелязал нещо по време на измиването с шампоан, и то се е оказало рак.“
Медицинските специалисти са тези, от които очакваме помощ, но моята лекарка отдаде дължимото на няколко наблюдателни фризьори за спасяването на живота на нейните пациенти — и с пълно право! Търсенето на рак на кожата не е част от задълженията на един фризьор, но тяхната професия им дава специална възможност да забелязват неща и да проявят грижа, като споделят това.
Всички ние имаме способността да служиме на другите, независимо от нашата професия. По Божията благодат доброто служение — и дори спасяването на човешки живот — е по нашите сили. Лесно е обаче да пропуснем възможността да помогнем на другите. Рутината и взаимоотношенията ни стават толкова познати, че може да не забележим потиснатото настроение на наш приятел, да не говорим за страданието на някой непознат или за по-мащабните проблеми в нашия свят. Ако все пак забележим, може да решим, че това не ни засяга, като се съмняваме в силата си да творим добро или я задържаме за себе си. Но всеки ден Бог ни дава шанс да бъдем ръцете и краката на Господ Иисус. Когато се сблъскаме с такива възможности, нека имаме увереността и състраданието да действаме според тях.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2026-08-17
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013