Статии

Когато предаваме прекалено голяма стойност на своите умения или липсата на такива, всъщност изключваме Този, Който ни прави способни да извършим това, за което сме призовани.

Правилният фокус не е в нещата, които имаме или нямаме, а в Този, Който ги дава или взима. Кои са вечните неща, на които трябва да се фокусираме: да познаваме Бога и да обичаме Него и ближните си.

Целта на кампанията „Уиклиф 2025“ да създаде успешна програма за превод на всичките 7000 езика до 2025 г., е изправена пред големи предизвикателства. Почти 45 процента от световните езици ще изчезнат в края на века, тъй като много от тях нямат писменост.

Как да разбираме това, че в живота ни могат да дойдат неприятности, след като извършим нещо добро?

Бил ли си изкушаван да допуснеш на пръв поглед някакъв незначителен компромис? Нещо съвсем малко, само за да спечелиш в игра, да избегнеш неприятности, да си спестиш нерви и обяснения, да си спестиш средства и усилия?

Причината, поради която Бог допуска ограничените ни възможности и човешка доброта да водят до разочарование, е за да ни покаже „Ръката“, а не „ръкавиците“.

„Ще си спомням делата Ти, Господи; всички онези древни дела ще припомням. Ще размишлявам над всичко, което си извършил и ще вниквам във всички Твои дела, Боже, Твоят път е свят. Кой бог е велик като нашия Бог." (Псалми, гл. 77, ст. 12-14*)

Ако нашите човешки награди носят признание, водещо до гордост/надменност, а неуспехът в състезанието ни огорчава и прави да завиждаме и злобеем, то Бог раздава друг тип награди.

Да живеем там, където сме, прави света голям отново. Отваря очите ни за ежедневните чудеса в домовете ни, в кварталите ни, в църквите ни. Напомня ни, че най-вълнуващите и важни събития не са на екраните пред нас, но...

По един или друг начин дори личности като цар Навуходоносор, император Дарий, Юлий Цезар, дори Ленин и Хитлер са участвали ключово в Божия план.